Когато става дума летните депресии и за усещането за щастие и благосъстояние,

Когато става дума летните депресии и за чувството за благополучие и богатство, факторите отвън нас имат релативно малко значение. Значение има нашият вътрешен свят. През лятото денят е по-дълъг и множеството хора употребяват своите ваканции, тъй че имаме повече време да бъдем със себе си. Това сподели пред Euronews Bulgaria психологът Велислава Донкина.

Сега всичко е доста по-бързо. Времето, което е значимо за нашата душа и нашия разум, в този момент е доста скъсено – задоволяването е доста бързо, резултатите би трябвало да бъдат доста бързи. Непрекъснато сме в едно състезание, което назоваваме реализация, а в действителност е самоексплоатация. Всичко води до това, че имаме доста малко време да мислим за себе си – по какъв начин пребивавам, какво желая, какво ме прави благополучен. Изведнъж идват отпуските и ние напряко корабокрушираме в това, което виждаме, че действително е животът ни.
-->
" Ползването на някаква интензивност, която да отмести вниманието ни на някъде прави работа ненапълно. Но е малко като да почнем да махаме с дрънкалка пред малко бебе когато е смутено. Ние в действителност не го утешаваме, а просто променяме посоката на неговия взор, което не може да даде дългогодишен резултат ", споделя тя.

Физическата интензивност оказва помощ да се секретират хормони, които карат човек да се усеща по-добре. Но във връзка с дълготрайното ни положение в живота, чувството, че сме щастливи и се любуваме на това, което сме, е обвързвано с по-задълбочена вътрешна работа. Да се опитаме да разберем себе си и от какво имаме потребност. Да си позволим да бъдем тези, които сме и да имаме това, от което имаме потребност, с цел да бъдем щастливи.

За да приказваме за меланхолия би трябвало да имаме продължаващо във времето незадоволство. Когато това не се третира по някакъв метод се задълбочава. Това значи, че от една горест, нервност, отчуждаване, самотност, чувство, че сме непродуктивни, може да се ускори до оттегляне и неспособност човек да прави нормалните си отговорности, отвращение да се храни, отвращение и неспособност да става от леглото в крайните положения. Обичайно е нещо, което продължава във времето – не сме в неприятно въодушевление единствено през днешния ден, тъй като не ни върви.

В положението на днешния свят е добре да обръщаме внимание постоянно по какъв начин се усещаме. Този взор постоянно ни оказва помощ да разберем къде сме.

Според психичната просвета почивката би трябвало да бъде повече от 10 дни. Имаме потребност от време да се отърсим от напрежението и да се приспособяваме към режима на отмора.

Настройката да стартираме да почиваме и по-късно да се завърнем на работа изисква време и изпитание. Не се случва от единствено себе си. Не е добре човек да взема отпуската си един път в годината, добре е да се случва по-често. Лошата грижа за себе си във времето ще даде своите плодове, които не са позитивни.